Ниски цени.com

Ниските цени онлайн


Определяне на рейтинг от Агенцията „Schimmelpfeng GmbH“


Опериращата предимно на територията на Германия, но и в някои други немскоезични европейски държави агенция ‘Шимелпфенг” ООД е дъщерна фирма на известната английската рейтингова фирма “Dun & Bradstreet Ltd.”. Тя е специализирана предимно в определянето на рейтинг за фирми. Методиката на компанията-майка се прилага от 1928 г., като междувременно е претърпяла различни изменения и допълнения. “Шимелпфенг” работи в две основни насоки – определяне на финансовите показатели на проучваната фирма и изследване на нейното общо икономическо състояние. Финансовите показатели се извличат от фирмената документация. Реалната нетна стойност на активите, която се изчислява от последния приключен годишен баланс, се пресмята по следният начин:
Общият (емитиран акционерен) капитал (при акционерните дружества), плюс натрупаните активи през предшестващи периоди, плюс резервите, умножени по “доброто име на фирмата” (т. нар. Goodwill), умножени по нематериалните активи на фирмата се равняват на нейната реална нетна стойност.
Ползването на данни от фирменото досие предполага те да не са по-стари от 2 години.
Изследването на общото икономическо състояние на фирмата която търси е втората насока в анализа. При него се търсят доводи в полза на стабилността на фирмата, която се представя чрез г. нар. “индикатори на риска”. Агенцията Шимелпфенг” извежда пет основни подобни индикатора за бързи потребителски кредити, които се изчисляват на база оценката на редица променливи величини, като напр. общата задлъжнялост начините за разплащания, наличният краткосрочен оборотен капитал, трендовете при продажбите, тенденциите при печалбата, реалната чиста стойност на активите, банковите референции по предишни кредити, сравненията със сходни фирми в отрасъла и т.н. Петте индикатора се интерпретират, както следва:
Индикатор на риск “1” – отговаря на значителна стабилност. С него се обозначават фирмите в отлично финансово състояние.
Индикатор на риск “2” – съответства на добра ситуираност на фирмата. Тя е в добро финансово състояние и реализира прилични търговско-икономически резултати. Рискът при кредитиране е нисък и отговаря на равнище на сигурност над средното.
Индикатор на риск “3” се счита за задоволителен. Финансовото състояние на фирмата и нейните общи търговско-икономически резултати са около средните. Кредитният риск се преценява като малко по-висок от средния за отрасъла.
Индикатор на риск “4” се преценява като твърде висок. Във фирмата съществуват значителни финансови проблеми и сериозни слабости в нейното общо икономическо състояние. Рискът за кредиторите е съответно твърде висок и не се препоръчва да се влиза в кредитни взаимоотношения единствено въз основата на обезпечения.
Индикатор на риска “5” поставя значителни въпроси и най-често се дължи на големи празноти и спорни интерпретации на данните. Неговото използване е основание за отнасяне на фирмата към групата на високо- рисковите, като стопанското обвързване с нея по какъвто и да било начин не се препоръчва.


Ипотечни облигации

Най-перспективните купувачи на ипотечни облигации се очаква да бъдат пенсионните фондове. Техните пасиви са с дългосрочен характер, което съответства на дългите срокове по ипотечните облигации.
Пенсионните фондове са универсални, професионални и доброволни. Първите два вида пенсионни фондове са част от т. нар. втори стълб на пенсионната система, който се отнася за задължителното допълнително пенсионно осигуряване (първият стълб е задължителното държавно обществено осигуряване — за държавна пенсия). Този вид осигуряване е регламентирано в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вноските в универсалните фондове ще се събират от началото на 2002 г. и те са задължителни за родените след 31.12.1959 г. Вноските в професионалните фондове са задължителни за работещите тежък и вреден труд в условията на първа и втора категория (например миньори, металурзи, летци и др.), които се пенсионират по-рано от работещите в най-масовата трета категория условия на труд. Вноските за втора задължителна пенсия са 12% върху брутната заплата за първа и 7% за втора категория труд и те се внасят изцяло от работодателите всеки месец. Минималният размер на осигурените лица в универсален пенсионен фонд е 30 000 души, а в професионален пенсионен фонд —15 000 души.
Доброволните пенсионни фондове са третият стълб на пенсионната система, който се отнася за доброволното допълнително пенсионно осигуряване. В България то съществува от 1994 г. Тези фондове се създават и управляват от пенсионно- осигурителни дружества, които се лицензират от Държавната агенция за осигурителен надзор. Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване определя къде могат да бъдат инвестирани набраните от тези фондове пенсионни вноски — в ДЦК, общински облигации, вземания по банкови депозити, ипотечни облигации, издадени от банки, акции, търгувани на борсата.
Максималният размер на вложенията в ипотечни облигации е 10% от средствата на пенсионния фонд. Минималната вноска е 10% от минималната работна заплата, а минималният брой осигурени лица в доброволен пенсионен фонд е 10 000 души.
Предвидени са данъчни облекчения при осигуряване в доброволни пенсионни фондове. Осигурителните вноски на работещите се приспадат изцяло от лихвата по кредити онлайн (т.е. независимо от размера им) и от общия им доход преди данъчно облагане. Вноските, правени от работодателите в полза на работещите се приспадат от облагаемата печалба, ако са в размер до 30 лв. месечно за работещ (а от 2001 г. — до 40 лв. месечно). Получаваните допълнителни пенсии се облагат с данък общ доход само, ако надхвърлят необлагаемия минимум, който за 2001 г. ще бъде 100 лева месечно.
Пенсионните фондове традиционно се смятат за консервативен тип инвеститори, а и законът предвижда пасивите им да се влагат в безрискови и нискорискови активи с цел сигурност за бъдещите и настоящите допълнителни пенсии на техните членове. Очаква се броят на осигурените в различните частни пенсионни фондове да достигне около 1,5 млн. души (за сравнение през 2000 г. те са над 400 000 души)10.


Всичко за риска при инвестиране на пари

Рискът е централен проблем за решаване във всички инвестиционни проекти. Понеже не може да се елиминира, степента на нашата психическа устойчивост ще има решаващо влияние върху избора на определени инструменти. Инвестицията, която е лишена от риск е илюзия. Например, много инвеститори смятат, че облигациите на правителството на САЩ са най-безопасни. Облигациите обаче не ни предпазват от риска пред инфлацията, който се изразява в това, че силата на придобития лев може да се намали в бъдеще след даване на бързи кредити познати още като barzi krediti . Ще стане така, ако процента, който получаваме от правителствените облигации бъде по-нисък от инфлацията. Това е всъщност скрит риск.

КОНТРОЛИРАН РИСК
Дори професионалните инвеститори рядко са съгласни в оценките си със степента на риска в отделните инвестиции. Те смятат, че трябва да се пробва и оцени, въпреки, че това никога не може да се извърши прекалено прецизно. Здравият разсъдък ни говори, че инвестициите, които са се оказали доходни в миналото, не винаги носят печалба в бъдеще. През седемдесетте години например, особено характерна беше силната инфлация. Тогава добрите инвестиции бяха в закупуването на недвижими имоти и благородни метали. От август 1982 година до краха на борсата през ноември 1987 година, най-добрите инвестиции бяха акциите. А през следващите години? Не съществува в света човек, който да е сигурен в това, кои инвестиции са най-доброто решение. Рискът може обаче да се контролира. Преди да се вземе решение за вида на инвестициите, трябва да се направи точен анализ, който да отговори на следните въпроси:

* При какви условия решаването на инвестициите ще бъде рентабилно, а при какви – не?
* Каква ще бъде средната печалба от инвестициите?
* Колко губим в случай на неуспех?
* Колко дълго ще бъдат замразени нашите пари?
* Колко лесна (трудна) ще бъде продажбата на нашите инвестиции?
* Разбираме ли нашия риск и психически подготвени ли сме да поемем този риск?
Умението да се контролира риска стимулира неговата редукция. За това е необходим опит. След изминаването на определено време, придобиваме опит и мисловни реакции, които ни позволяват да оценим, какъв риск има пред нас. Една от възможностите да се намали нашия риск е натрупване на финансовите средства в определени финансови инструменти. При този метод не трябва никога да инвестираме повече от 50% от нашите финансови средства в един финансов инструмент (например в акциите на една фирма). Ако инвестираме в инструмент с висок риск, например в опции, финансовите средства не трябва да превишават 20% от нашия капитал. Освен това, ако искаме да се предпазим от инфлацията, купуваме тези инструменти, които се характеризират с малък риск от инфлация, например недвижимите имоти или благородните метали и уравновесяваме тези инвестиции, като например закупуването на правителствени облигации, които са свързани с неголям риск, поради липсата на плавност и банкрутства.